Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg Преди няколко дни . Легендарната рокаджийка

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg Преди няколко дни . Легендарната рокаджийка си разреши да разгласява статус, в който се афишира срещу гей парада. Буквално за часове под обявата се изсипа цялото ЛГБТИ войнство, заедно с нормалните им поддръжници от Демократична България. Емблематичната певица беше подложена на същинска канонада от обиди, насмешки, даже и закани. А малко по-късно, след дейното докладване на поста от страна на същите, той бе свален от админите на Facebook. Но с това офанзивите против Славова не стопираха. Същите тези, които от години реват, че са дискриминирани, обиждани, гонени, унизени, тези същите по най-грозен метод нападнаха рокаджийката. Това са единствено част от думите, които използваха въпросните: „ свиня “, „ смръдла “, „ лелка в критическата “, „ човешка руина “, „ хомофобско неразбирателство “, „ адова простакеса “, „ трансфобка “, „ дрипла “, „ разплута женица “, „ краставо куче “, „ незадоволена “, „ чучело “, „ певачка с наднормено тегло “... Истината е, че Милена повдигна и различен сериозен въпрос. След премахването на обявата тя написа, че е подложена на тези офанзиви, тъй като е срещу нападателната акция от страна на ЛГБТИ средите по отношение на децата, която включва и пропаганда за промяна на пола им. Нещо сходно се случи дни по-рано и с PR-а, артист и шоумен Евгени Минчев, който също изрече мнение срещу гей парада. Минчев зададе и 11 въпроса, кой от кой по-резонни и съответни. Реакциите против него не бяха по-различни от тези против Славова. Обиди, закани, насмешки, клюки – това сплоти за следващ път ЛГБТИ общността и Демократична България поддръжниците. Подобно на рокаджийката, той също обърна внимание на следствията от сходни пропаганди по отношение на децата, като един от въпросите му беше: „ Възпитателен ли е този церемониал за подрастващите и какво да чакаме от тях? ” Въпросът е дали промотиращите тази идеология са осведомени с нейната история. Ако са, значи че напълно умишлено пропагандират за педофилия и инцест, което е подсъдно. Все още. За „ татко на ЛГБТИ идеологията ” се приема Мишел Фуко, който е правил нееднократни опити за легализирането на педофилията, а самият той също е бил подобен. „ Майка ” на джендър идеологията е Джудит Бътлър. През 1990 година тя разгласява книгата „ Безпокойствата към родовия пол “. В нея Бътлър показва концепцията за перформативността на пола, описвайки двуполовостта като ограничаване на свободата и дискриминация посредством природата. Въвеждайки понятието джендър (родов пол), тя се пробва да  промени половата полярност. Бътлър има съществено присъединяване и в основаването на куиър-теорията. Според Бътлър: „ Идентичността на индивида се дефинира по-скоро от неговата случайна полова ориентировка и по тази причина е гъвкава, променлива и многообразна. Илюзията, „ фантазмата ” на двуполовостта се основава посредством табуто върху кръвосмешението в фамилията и посредством езикови избрания като мъж и жена, татко и майка, които би трябвало да бъдат обезвредени в интерес на свободното самоизмисляне. Мъж и жена, брак и семейство, татко и майка, половост и плодовитост нямат право на непринуденост, по-скоро те обосновават хегемонията на мъжа над дамата и на хетеросексуалността върху всички други форми на половост. Това би трябвало да се унищожи из корен. Бътлър прокламира освен педофилията, само че и инцеста. Това са иконите на ЛГБТИ придвижването. А помните ли по какъв начин стартира всичко? Невинно танцуващи измежду дъга и апели за обич, които призоваваха за тъждество. Пропагандиращи единствено обич, скрити зад кухи изречения като: „ Няма ужасно, това е просто обич “ и  „ Любовта побеждава. Винаги. ”  Жалвания, че са преследвани, обиждани, бити. Разбира се, недоволствата постоянно провокират състрадание. И то не закъсня. Хиляди спасители, които солидарно с ЛГБТИ общността започнаха да се кичат със знаменца, профилните им фотоси бяха в цветовете на дъгата (символ, безусловно откраднат от ЛГБТИ общността), появиха се и партийни деятели, които намерено застанаха зад идеята им. След години стартира все по-активно да се приказва за гей бракове, не закъсняха и настояванията за осиновяване на деца. Макар и импровизирано, само че все по-набиващо се на очи, една партия стартира да прокламира интензивностите на въпросните. Нееднократно известни лица от Демократична България разгласиха отзиви в отбрана на прайдовете, с цел да се стигне и до изцяло формалната декларация на една от партиите в обединението – „ Зелено придвижване ”, която поддържа „ битката за равни права на ЛГБТИ хората ”. Прочувствените лозунги за обич и равни права към този момент бяха сменени от настървени претенции и анатемосване на съперниците им. Думата хомофоб стана нарицателно за всеки, разрешил си просто да изкаже мнение, което не им харесва. Съвсем намерено стартира да се промотира и ранното полово образование на деца, включващо и много нападателни методики, които на Запад са представяни в това число и от транс лица. Разбира се, тази интензивност за ранното полово обучение беше подета и от разнообразни НПО-та, част от които сякаш борещи се за правата на децата. Въпросът по какъв начин едни и същи организации прокламират, че пазят децата, като по едно и също време с това пропагандират намерено за разнообразни полови отклонения, не би трябвало да е задаван единствено от загрижени родители, а и от прокуратурата. Особено от нея. Започна - къде прикрито, къде по-явно, да се загатва и за „ правото ” на децата сами да дефинират пола си. За каква агресивност и настъпателност става дума може да съдим и от една преживелица отпреди няколко години. Преди 5 години София Прайд беше извършен на 18.06, когато беше и Черешова Задушница – денят в памет на всички умряли православни християни. Е, в същия този ден беше наложително да се организира и София Прайд. Категоричен отговор дали това е било инцидентно определена дата от уредниците на събирането, дава следната преживелица. Дни преди този момент в ефира на столично радио гостуваха трима от уредниците на София Прайд. Обади се слушател, който попита за какво прайдът би трябвало да е на Задушница. Отговорът беше: „ А за какво Задушница би трябвало да е по време на прайда? ” Въпросът с другите парафилии също има място в тази тематика. На 18.07.2018 Световната здравна организация с единадесетата си проверка на Международна подредба на заболяванията взема решение, че транссексуалността не е психологично разстройство и я заличава от раздела на МКБ с парафилиите, като е въведена нова категория, наречена „ джендър противоречие “. Трансексуализмът, който до този миг е определян като патологично положение, попадащо в раздела с парафилиите, където е и педофилията... Все още е педофилията. Напълно предстоящо решение, защото в последните години, избрани лобита интензивно работят за изваждането на трансексуализма от тази група. Нещо сходно следим сега и във връзка с педофилията. Проблемът е, че единствено го следим, и то много безучастно. На политическия хоризонт се появи и ново придвижване -  „ Мутри вън ”, което още преди да бъде публично официализирано като партия, а по-късно, въпреки и за малко, да откри място в Народното събрание,  стартира интензивно да прокламира ЛГБТИ идеите. Едни от най-активните пропагандатори са Николай Хаджигенов и Виктор Лилов. За пръв път Хаджигенов се появи в общественото пространство около Цветан Василев през лятото на 2014 година. Тогава юристът внезапно изскочи пред медиите като бранител на един от тримата арестувани за сякаш подготвяното убийството на депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски. Хаджигенов е непосредствен фамилен другар на подсъдимия олигарх Цветан Василев, а беше и юрист на формалната държанка на Васил Божков - Лиляна Деянова. Същият беше и един от най-ревностните бранители на австралийския касапин Джок Полфрийман. Лилов пък е един от най-гласовитите поддръжници на ЛГБТИ общността, а за малко беше и ръководител на ДЕОС - партия, основана в социалните мрежи, въпреки просъществувала напълно малко. В програмата си ДЕОС бяха записали, че желаят еднополовите двойки да отстояват своята еднаквост на публични места. През 2017 година партията се включи в коалиция със „ Зелените “ и новоучредената партия „ Да, България “ на някогашния правосъден министър Христо Иванов. Тази година се стигна и до предизборна декларация на „ София прайд “, публикувана измежду кандидат-депутатите, която декларация беше подписана от някои от тях. В нея те се ангажират да лобират за ЛГБТИ, в това число и посредством законодателни промени. Този месец беше прожектиран и филмът „ Змия ”, разказващ за: „ Горчиво-сладка история за необикновеното другарство сред деветгодишния храбрец Марио и ексцентричния гей мъж Борче, застрашено от предрасъдъците и омразата на родителите... “. Във кино лентата се прокрадват рискови внушения. Образът на родителите е построен тъкмо, какъвто се пробват да го показват ЛГБТИ поддръжниците – простодушен татко, който прибягва до принуждение по отношение на отрочето си, тъй като интелектуалният потенциал не му доближава да организира диалог с него; майка, която няма думата в фамилията, а единствено готви и чисти, също нямаща потенциал да разбере детето си; а геят – млад, очевидно по-интелигентен от родителите и другарски надъхан към детето. Траекторията на придвижване е ясна. Както е казано – колкото повече, толкоз повече! Все по-настойчиво ни се налагат правилните полезности, ловко прикрити зад думи като „ права “, „ хуманизъм “, „ тъждество “, и неприятни, целящи да жигосат и анатемосат всеки съперник на възгледите им, като: „ хомофобия ”, „ токсичност ”, „ омразна тирада ” и др. Парадите и демонстрациите от вида на София прайд не пазят правата на гейовете, а от дълго време към този момент промотират избрана политическа идеология. Все по-агресивно, все по-настойчиво, все по-злостно. И всички обвинявания, които са ориентирани към хората, които не ги поддържат, са проява на безсилието на ЛГБТИ общността. Защото хора с ексцентрична полова ориентировка постоянно е имало, те постоянно са и били одобрявани. И харесвани. Дори по време на комунизма. Достатъчно е да споменем единствено няколко имена – Георги Парцалев, Емил Димитров, като и по-съвременните Мариус Куркински, Евгени Минчев и др. Но разликата сред нагоре посочените, и задачите на днешните деятели, се съдържа в една дума – идеология. И тази идеология е пагубна, изключително за децата. Защото правата на ЛГБТИ общността свършват там, където стартират правата на децата.  Все по-настойчиви са целенасочените и координирани опити да се прокара въпросната идеология. Началото беше сложено с почтени претенции, радостни и пъстри шествия, след това българинът беше жигосан като „ Ганя ” и принудител, стигна се до промотиране на искрено рискови трендове, а в последните години следим и опити, въпреки и още плахи, разнообразни парафилии да бъдат обяснени като право на свободен избор. И до момента в който ние продължаваме апатично да неглижираме протичащото се, времето, когато всевъзможни извращения ще са намерено пропагандирани, а нормалността осъждана, е все по-близо. *** Виктория Георгиева е изучавала публицистика, сега приключва „ Религията в Европа “, направление „ Ислям “, в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Редактор и създател в „ Консерваторъ “, създател във вестник „ Труд “. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.